Решение на KG Берлин относно противоречие на добрите нрави поради липса на езикови познания
Бракосъчетанията между партньори с различна държавна принадлежност не са рядкост. Дори и в такива случаи двойката може да сключи брачен договор. Липсата на езикови познания на един от партньорите може да бъде пречка, но те не водят автоматично до това, че брачният договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Това беше подчертано от Камерният съд в Берлин с решение от 19 юли 2024 г. (Az.: 16 UF 39/22).
Брачният договор може да не е романтичен. Той обаче може да осигури уговаряне на множество важни аспекти, които в случай на развод могат да доведат до правни спорове между партньорите, в хармонични времена. В брачния договор могат успешно да се уреждат въпроси като отговора на имот, искове за издръжка или права на посещение.
Брачният договор не трябва да поставя партньора в неизгодно положение.
Това може да бъде особено важно, когато единият партньор е значително по-богат от другия. С брачен договор той може да защити своя имот; без индивидуални споразумения автоматично се прилагат законовите разпоредби. Целта в брачния договор винаги е справедливото разпределение, така че и двамата партньори да живеят в стабилни икономически условия и след развода. Ето защо брачният договор не трябва да поставя някой партньор в неравностойно положение. Ако е така, той може да е противоречащ на добрите нрави и да е нищожен, отбелязват адвокатите от МTR Legal Rechtsanwälte, които също така предлагат консултации по семейни правни въпроси.
Не се явява автоматично противоречие на добрите нрави, ако брачният договор е съставен на език, който някой от партньорите не разбира или разбира малко. Това беше ясно посочено от Камерният съд в Берлин.
Брак между германец и тайландка
В разглеждания случай германец и тайландка са сключили брак. Жената имала среден доход в Тайланд и имала основни познания по немски език, така че да може да разбира и използва обикновени ежедневни изречения. Мъжът бил предприемач. Жената се преселила с дъщеря си от първия си брак в Германия и двойката се оженила. След това тя работила временно в компанията на съпруга си и записала курсове по немски език. След раждането на общия им син жената се грижила за децата и се занимавала с домакинството.
Един ден преди сватбата, двойката сключила нотариално заверен брачен договор. В него те избрали германското право и изключили въпроси като отговора на имотите, пенсионния фонд и поддръжката след развода. За общите деца издръжката била ограничена. Освен това, мъжът трябвало да плаща обезщетение от 250 евро за всеки месец от 49-ия месец след сключване на брака на жената. По-нататък са уговорени клаузи, че в случай на преместване в Тайланд трябва да се прилага тайландското право. Дори и тогава уговорките от брачния договор трябва да се запазят в голяма степен.
Противоречие на добрите нрави и невалиден брачен договор?
Бракът се разпадна и след развода възникна спор дали сключеният брачен договор е в противоречие с добрите нрави и следователно е невалиден. Жената заяви, че съдържанието на брачния договор не е било разбрано при неговото сключване. Нотариусът въпреки това извикал преводач. Преводачът превел договора само на официалния, стандартен тайландски език, който се говори в по-високите кръгове, но не и в провинцията на жената. Устният превод на уговорките бил следователно неадекватен. Съпругът й използвал това обстоятелство, за да постигне благоприятно за него сключване на договора. Тя била поставена в неизгодно положение с този брачен договор, твърди жената.
Първоначално, KG Берлин потвърди, че има международна компетентност. Това произтича от факта, че разводът също е проведен от германски съд. Това е достатъчно, за да се обоснове международната компетентност на германските съдилища и по въпросите на брачното имущество. Освен това избирането на германското право е било правилно приложено в брачния договор.
Брачен договор на базата на германското право – валиден
На базата на германското право брачният договор е бил валидно сключен. Нотариусът е поканил преводач. Твърденията на жената, че не е разбрала превода, не са разбираеми. Ако наистина не е могла да разбере преговорите, не е ясно защо не е обърнала внимание на партньора си, нотариуса или преводача и все пак е подписала брачния договор, заяви KG Берлин. Ако нейното изявление пред нотариуса, че разбира тайландски, не е вярно, тя няма право да извлече невалидност на удостоверението от своите неверни данни пред нотариуса, продължи съдът.
И по съдържание, брачният договор не е в противоречие с добрите нрави и е валиден, реши KG Берлин.
Бракосъчетанията с международен контекст нарастват. В тези случаи трябва да се обръща внимание на правните особености. МTR Legal Rechtsanwälte съветва по международно семейно право.
Свържете се с нас!
