Ако притежателят на марката толерира нарушения на марковите права през годините, може да загуби правото си на защита на марката. Това е решено от Съда на Европейския съюз с решение от 19 май 2022 г. (дело С-466/20).
Тъй като марките представляват висока стойност, важно е те да бъдат регистрирани и защитени от злоупотреба от трети лица. Но който приема нарушения на правата на своята регистрирана марка повече от пет години, без да предприема правни действия срещу тях, може да загуби правото си на марката, обяснява правна кантора МTR Legal.
Съдът на Европейския съюз вече през 2011 г. беше решил, че подаването на административен или съдебен правен иск срещу нарушението на марката прекратява толерирането и предотвратява загубата. В своето актуално решение Съдът на Европейския съюз обаче изясни, че предупреждението не прекратява периода на прекратяване, ако адресатът на предупреждението не го спазва и притежателят на марката не предприеме допълнителни правни стъпки, за да наложи правото си на марката.
Ищцата е регистрирала през 2005 г. марка от Съюза. Три години по-късно друго предприятие е заявило регистрация на графична марка с много подобен състав на думата, която се различава само с леко в писане. Ищцата неуспешно предупреди през 2009 г. за ползването на противниковата марка. В края на 2012 г. тя подаде искане за постановяване в Окръжен съд Нюрнберг-Фирт, което обаче можеше да бъде доставено чак през 2014 г., защото ищцата не беше платила таксата за предварителните разходи. Съдилищата счетоха исканията по делото за прекратени.
Случаят в крайна сметка стигна до BGH, а той го представи пред Съда на Европейския съюз. Съдът на Европейския съюз трябваше да уточни какви изисквания са нужни за прекратяване на толерирането на нарушение на марковите права.
Дори ако ищцата е предупреждавала за нарушението на марковите права, това не е достатъчно тук, за да предотврати загубата на исковото право, изясни Съдът на Европейския съюз. Чрез предупреждението периодът за прекратяване може да бъде прекъснат, но само ако притежателят на марката след незадоволителната реакция на опонента не се откаже от съпротивата си срещу нарушението на марката и продължи да ползва правните си възможности за налагане на претенциите си по марковото право.
Съдебната практика на Съда на Европейския съюз показва, че притежателите на маркови права трябва активно да противодействат на нарушения на техните маркови права. Предупреждението не винаги ще бъде достатъчно.
Правозалазните адвокати с опит в марковото право консултират.
