Фишинг – Спестовната каса трябва да покрие щетите

News  >  Bankrecht  >  Фишинг – Спестовната каса трябва да покрие щетите

Arbeitsrecht-Anwalt-Rechtsanwalt-Kanzlei-MTR Legal Rechtsanwälte
Steuerrecht-Anwalt-Rechtsanwalt-Kanzlei-MTR Legal Rechtsanwälte
Home-Anwalt-Rechtsanwalt-Kanzlei-MTR Legal Rechtsanwälte
Arbeitsrecht-Anwalt-Rechtsanwalt-Kanzlei-MTR Legal Rechtsanwälte

Притежателят на сметка получава обратно 42.000 евро – Решение на Конституционния съд в Карлсруе, Аз.: 2 О 312/22

 

Загубите от измами при онлайн банкиране растат от години. Въпреки всички предпазни мерки и мерки за сигурност, киберпрестъпниците успяват отново и отново да изнесат чувствителни банкови данни на жертвите си, за да източат техните сметки. Както Handelsblatt съобщи онлайн на 22 юли 2024 г., Федералната криминална служба е регистрирала 90.000 случая на измама през 2023 г. Това представлява увеличение с 14 процента в сравнение с предходната година. За жертвите е истински шок, когато забележат, че сметката им е изчистена. Въпреки това, в много случаи има възможност парите да бъдат възстановени от банката или спестовната каса.

Фишингът остава една от най-популярните методи за измама при онлайн банкиране. Обикновено жертвите получават първи имейли или гласови съобщения, които уж идват от тяхната банка или спестовна каса и са под погрешен предлог поискано е да кликнат върху бутон или линк. Уговорката е да се актуализират данни или за да продължават да могат да ползват всички функции на сметките. Линкът или бутонът ги отвежда на уебсайт, който изглежда излъчващ идентичен с този на тяхната банка. Тук са помолени да въведат чувствителни банкови данни. На този призив в никакъв случай не трябва да се откликва. Ако все пак е така, обикновено е вече твърде късно и престъпниците използват банковите данни, за да извършват плащания от сметките на жертвите си.

 

Притежателят на сметка отговаря само при груба небрежност

 

Все пак, в много случаи има възможност, че банката или спестовната каса трябва да поемат щетите. Притежателят на сметката отговаря само ако е действал с груба небрежност. Грубата небрежност обаче трябва да бъде доказана от банката. Според § 675w BGB aF банката трябва да докаже авторизацията на платежната транзакция от клиента, ако това се оспорва. Тази доказателствена тежест на банката е потвърдена от BGH с решение от 5 март 2024 г. (Аз.: XI ZR 107/22), така съобщиха от правотофирма MTR Legal Rechtsanwälte, която предоставя консултации по банково право.

Множество съдилища също са решавали, че банката или спестовната каса трябва да възстановят щетите, ако плащанията не са били авторизирани от притежателя на сметката. Такъв е случаят и с Ландгерихт Карлсруе (Аз.: 2 О 312/22).

 

Престъпниците нападнаха 122 пъти

 

В случая разглеждан от LG Karlsruhe престъпниците са ударили особено дръзко и са извършили 122 плащания от сметката на спестовната каса на жертвата си в рамките на 10 дни. Когато притежателят на сметката забеляза плащанията, престъпниците вече бяха изтеглили около 42.000 евро от неговата сметка. Престъпниците са използвали така наречения метод на плащане Apple-Pay.

Тъй като той не е авторизирал плащанията, притежателят на сметката поиска от спестовната каса да възстанови щетите. Той не е създал настройката за плащане с Apple-Pay и не го е активирал умишлено или съзнателно. Освен това, на честите тегления трябва да бъдат обърнати внимание от спестовната каса, така че тя да може да спре неавторизираните плащания.

Спестовната каса обаче отказа да поеме щетите. Тя твърди, че клиентът й е авторизирал плащанията или поне не е защитил достатъчно добре банковите си данни от достъпа на трети лица.

 

Спестовната каса носи отговорност

 

LG Karlsruhe уважи жалбата на притежателя на сметката. Спестовната каса трябва да му възстанови причинените щети. На ищеца не може да се приписва, че е действал с груба небрежност и по този начин е разрешил достъп на престъпниците до сметката си.

Как престъпниците са се добрали до чувствителните банкови данни вече не може да се докаже. Възможно е да са ги получили чрез фишинг. Измамниците действат все по-умело и фалшивите уебсайтове често са трудни за разпознаване от техните жертви, споделя съдът. Също така е възможно да е имало пробив в данните в средата на спестовната каса и така престъпниците да са достигнали до чувствителните банкови данни. Явно не е налице груба вина на притежателя на сметката, така че спестовната каса трябва да му възстанови щетите, постанови LG Karlsruhe.

 

MTR Legal Rechtsanwälte разполага с богат опит в банковото право и предоставя консултации на клиенти при правни спорове с техните банки.

Свържете се с нас !

Имате ли правен въпрос?

Резервирайте вашата консултация – Изберете предпочитаната дата онлайн или ни се обадете.
Национална гореща линия
Достъпно сега

Сега резервирайте обаждане

или ни пишете!