BGH укрепва правата на банковите клиенти – Съд. акт №: XI ZR 107/22
Шокът е голям, когато онлайн банкирането е хакнато от престъпници и неразрешени тегления от сметката са извършени. Върховният съд (BGH) обаче е укрепил правата на засегнатите банкови клиенти с решение от 5 март 2024 г. (Съд. акт №: XI ZR 107/22). BGH обясни, че банката носи тежестта на доказване при неразрешени транзакции от сметката.
Когато данни за онлайн банкиране бъдат хакнати чрез фишинг и други измамни методи от престъпници, шокът за клиента на банката е първоначално голям. Добрата новина обаче е, че в много случаи банката носи отговорност. Клиентът носи отговорност само ако е действал с груба небрежност. Това трябва да бъде доказано от банката. Това е потвърдено от BGH с настоящото си решение, казва адвокатската кантора MTR Legal Rechtsanwälte, която консултира по банково право.
В случая, който е разглеждан пред BGH, ищецът е имал няколко сметки в банката. Когато е искала да извърши парични преводи, жената е изпращала на своя клиентски съветник имейл с получателя на плащането и сумата на превода. Понякога съответната фактура е била прикрепена към имейла. Клиентският съветник е извършвал превода и е изпращал на клиента потвърждение по имейл. Тази процедура се е изграждала през годините.
Фалшиви фактури за 255 000 евро
В началото на май 2016 г. клиентът се е срещнал с банковия си съветник, за да обсъди с него покупката на апартамент в Лондон. За целта клиентският съветник е трябвало да прехвърли 195 000 евро от разплащателната сметка към депозитната сметка. Банковият съветник е изпълнил поръчката.
Впоследствие, в периода от 11 май 2016 г. до 1 февруари 2017 г., е получил общо 13 имейла с нареждания за плащане. Според адреса на подателя, имейлите са били от ищеца. Към имейлите винаги е била прикачена съответната фактура със сума и получател на плащането. Клиентският съветник е извършвал преводите както обичайно и е изпращал на клиента потвърждение по имейл. Плащанията са направени на получатели в Унгария, Дубай и Великобритания. Общата сума на преведения в този период е около 255 000 евро. Но фактурите са фалшиви.
Ищецът всъщност е получавал месечните си извлечения от сметката от банката, но чак през февруари 2017 г. забелязват преводите от 11 май 2016 г. Тя уведомила банката, че не е възложила преводите и изискала от банката възстановяване на неправомерно теглените около 255 000 евро.
BGH: Банката трябва да възстанови загубата
BGH е дал последен инстанционен положителен резултат на иска на жената за възстановяване на 255 000 евро и по този начин потвърждава решението на провинциалния съд в Карлсруе (OLG). Преводите между 11 май 2016 г. и 1 февруари 2017 г. не са били оторизирани от ищеца. Банката трябва да докаже и покаже, че ищецът е оторизирал преводите. Това не е успяла да направи, така смятат съдиите от Карлсруе. В случай на неоторизирано плащане, банката е задължена съгласно § 675u изречение 2 BGB aF да възстанови на клиента сумата незабавно.
След преценяване на всички обстоятелства, не е сигурно, че имейлите с нарежданията за преводи са от ищеца. Съществува и възможност за неразрешен достъп на трета страна до имейл акаунта на ищеца, обясни BGH.
Банката носи тежестта на доказване
Съгласно § 675w BGB aF банката трябва да докаже авторизация на плащане от страна на клиента, ако има спор. Способът на авторизация може да се договори между банката и клиента. Тук банката се е съгласила, че могат да се извършват нареждания за преводи по имейл. Ако рискът от доказване на авторизация е твърде голям, банката е можела да договори друг процес, съобщи BGH.
Върховният съд ясно показа с решението си, че банката е натоварена с доказателството и трябва да докаже груба небрежност на клиента, а не обратното. По този начин съдиите от Карлсруе значително укрепиха позицията на клиентите, които са станали жертви на измами при онлайн банкиране.
MTR Legal Rechtsanwälte има богат опит по банково право и съветва клиенти при правни спорове с тяхната банка.
Моля, не се колебайте да се свържете с нас!
