Решение на BFH относно данъчния недостатък поради клаузата на Ястров
Берлинското завещание е популярно сред съпрузите, защото е особено подходящо за защита на по-дълго живеещия партньор от претенциите на други наследници при смърт. Финансовата осигуреност обаче може да бъде застрашена от отрицателни последици при данъка върху наследството. Това се доказва и чрез решение на Федералния финансов съд (BFH) от 11 октомври 2023 г. относно т.нар. клауза на Ястров в Берлинското завещание (Дело номер: II R 34/20).
При Берлинското завещание или съвместно завещание на съпрузи обикновено съпрузите се назначават взаимно като единствени наследници, а децата като крайни наследници. По този начин децата наследяват едва след кончината на двамата родители. Така по-дълго живеещият съпруг е защитен след смъртта на партньора от претенциите на други наследници и е финансово по-добре осигурен. Децата обаче могат да предявят претенции за своя законно определен дял след смъртта на първия родител. За да се избегне това, в Берлинското завещание често се включва клауза за наказване на законно определения дял. Това обикновено означава, че дете, което след смъртта на първия родител предяви своите права на законно определен дял, също след смъртта на втория родител ще получи само законно определения дял, както посочва адвокатската кантора MTR Legal Rechtsanwälte, която съветва и по въпроси на наследственото право.
Клауза на Ястров и дългосрочно завещание
Особено остра форма на клауза за наказване на законно определен дял е т.нар. клауза на Ястров. Обикновено се определя, че наследниците, които след смъртта на първия починал не предявят своите права за законно определен дял, ще получат завещание от имуществото на първия починал в размер на техния законно определен дял. Тези завещания се предоставят на децата след смъртта на по-дълго живеещия съпруг и стават задължения по имуществото. Чрез задълженията по имуществото се намаляват претенциите за законно определен дял и детето, което е предявило своите права за законно определен дял, получава по-малка сума.
Недостатъкът обаче е, че по-дълго живеещият съпруг не може да освободен от задълженията по завещание като задължения по имуществото, тъй като завещанието все още не е дължимо. Детето трябва да бъде облагано с този т.нар. дългосрочен завещан при смъртта на по-дълго преживелия родител като произхождащо от него. Ако е станало едновременно и наследник, може да приспадне завещанието като задължение по имуществото, уточни Федералния финансов съд.
Завещание като задължение по имуществото
В случая, който стоеше в основата на спора, съпрузите бяха съставили Берлинско завещание и се определили взаимно като единствени наследници, при което по-преживелият съпруг можеше свободно да разполага с имуществото и собствените си средства. Като крайни наследници съпрузите назначиха своите деца. Освен това завещанието съдържаше клауза на Ястров, според която на децата, които след смъртта на първия родител не изискат правата си на законно определен дял, да се предоставя дългосрочно завещание. Завещанието трябваше да бъде толкова голямо, колкото би бил законно определеният дял при смъртта на първия починал. То обаче следваше да бъде изплатено, едва когато и вторият родител почине. Дете, което изиска правата си на законно определен дял, след смъртта на втория родител трябваше да получи само законно определения дял. Две деца изискаха правата си на законно определен дял и бяха изключени като наследници.
След като първо бащата, а после и майката починаха, останалите деца, ищцата и нейните сестри, предявиха задължения по наследствения дълг от дългосрочните завещания след смъртта на бащата в размер на общо около 3.300.000 евро. Данъчната служба наложи данък върху наследството в размер на около 383.000 евро и не призна задълженията по наследствения дълг от дългосрочните завещания.
BFH отрича двойното данъчно облагане
Ищцата се противопостави, тъй като съществуваше двойно данъчно облагане. Тя не успя с жалбата си. BFH не вижда истинско двойно данъчно облагане. Стойността на завещанието първо е обложена след смъртта на бащата при майката като единствена наследница. Тъй като завещанието по това време вече съществува, но става дължимо едва след смъртта на майката, наследството на бащата премина на майката неотслабено. Майката не можеше да освободи задължението по завещанието, тъй като завещанието все още не беше дължимо, казва BFH. След смъртта на майката ищцата трябва да облага сега дължимото завещание. Освен това, като крайна наследница, и наследството на майката, също е било обложено с данък върху наследството, казват съдиите. Тук тя може да освободи завещанието като задължение по наследството.
Няма двойно данъчно облагане, тъй като става въпрос за два различни случая на наследяване. За това е отговорна клаузата на Ястров, казва BFH.
В този случай чрез Берлинското завещание освобождаванията от данъка върху наследството не бяха оптимално използвани. MTR Legal Rechtsanwälte консултира относно данъка върху наследството и други въпроси на наследственото право.
Свържете се с нас по всяко време.
