# СЕС относно давността при тежка измама с ДДС

> СЕС допуска абсолютен 15-годишен давностен срок при тежка измама с ДДС, ако няма системен риск от безнаказаност.

Source: https://www.mtrlegal.com/bg/ses-davnost-tezhka-izmama-dds/ · Language: bg · Updated: 2026-10-29

---

Съдът на Европейския съюз (СЕС) конкретизира изискванията на правото на Съюза към националните правила за давността при тежки измами с данък върху добавената стойност и към предвидените наказания за сговори в областта на организираната престъпност ([СЕС, решение от 15 октомври 2026 г.](https://eur-lex.europa.eu/./legal-content/AUTO/?uri=CELEX:62025CJ0321) – C‑321/25). Съгласно решението [абсолютен давностен срок](https://www.mtrlegal.com/wiki/verjaehrungsfrist/) от 15 години е съвместим с чл. 325 ДФЕС (Договор за функционирането на Европейския съюз) и Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, при условие че в съответната държава членка той не поражда системен риск тежки измами, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, да останат ненаказани.

## Наказателно производство за предполагаеми данъчни престъпления

Главното производство се отнася до пет обвиняеми лица. Те са обвинени, че са ръководили организирана престъпна група с цел извършване на данъчни престъпления или че са участвали в нея. Освен това се твърди, че четири от лицата са извършили различни измами с ДДС.

По отношение на всички обвиняеми се прилага презумпцията за невиновност. СЕС не е трябвало да се произнася дали повдигнатите обвинения са основателни. Предмет на решението му са били единствено въпросите как следва да се тълкуват приложимите разпоредби на правото на Съюза и какви изисквания към националното право произтичат от тях.

### Обхват на повдигнатите обвинения

Двама обвиняеми са обвинени, че са ръководили организирана престъпна група, създадена с користна цел. Предвиденото за това съгласно българското право наказание лишаване от свобода е от пет до 15 години. Други трима обвиняеми са обвинени в участие в същата група; за това българското наказателно право предвижда лишаване от свобода от три до десет години.

Съгласно решението допълнително повдигнатите обвинения за измами с ДДС се отнасят до суми, равняващи се приблизително на:

- 633 525 евро за едно обвиняемо лице.
- 1 130 568 евро за друго обвиняемо лице.
- 1 022 583 евро за трето обвиняемо лице.
- 1 244 274 евро за четвърто обвиняемо лице.

Съответните данъчни престъпления могат да бъдат наказани съгласно българското право с лишаване от свобода от три до осем години, както и с пълна или частична конфискация на имуществото. Максималното наказание лишаване от свобода, което може да бъде наложено за съвкупността от тези деяния, обаче не може да надвишава осем години.

## Многократна промяна на съдебния състав

След внасянето на обвинителния акт делото първоначално е било разпределено на съдебен състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Между 2015 г. и 2021 г. този състав е провел общо 48 съдебни заседания. След назначаването на съдията за европейски делегиран прокурор производството е трябвало да започне отначало пред нов съдебен състав.

Между 2022 г. и 2025 г. са проведени още 18 съдебни заседания, без да бъдат предприети фактически действия по събиране на доказателства. След пенсионирането на втория съдия делото отново е било разпределено на друг съдия и двама нови съдебни заседатели.

Българският съд е приел, че обективно вече не е възможно наказателното производство да приключи на три съдебни инстанции преди изтичането на абсолютните давностни срокове. Поради това той е отправил преюдициално запитване до СЕС, за да бъде изяснена съвместимостта на българската правна уредба с правото на Съюза.

## Абсолютна давност съгласно българското право

### Изчисляване въз основа на предвиденото максимално наказание

Съгласно приложимото българско наказателно право общият давностен срок се определя в зависимост от размера на наказанието, предвидено за съответното деяние. Този срок може да бъде прекъсван или спиран. Наред с него съществува абсолютен давностен срок, който е равен на една и половина от общия давностен срок и не може нито да бъде прекъсван, нито спиран.

Ако до изтичането на абсолютния срок няма влязла в сила осъдителна присъда, наказателното преследване се погасява окончателно по давност. За разглежданите в случая престъпления, свързани с измами с ДДС, и за участието в организирана престъпна група абсолютният давностен срок е 15 години.

За предполагаемото ръководене на групата обаче поради по-тежкото предвидено наказание се прилага абсолютен срок от 22 години и шест месеца. Според преценката на запитващата юрисдикция този период е достатъчен, за да приключи производството, включително евентуалното обжалване.

### Съмнения на националния съд

Националният съд е изразил съмнение дали правило за давността е съвместимо с правото на Съюза, когато то се основава единствено на предвиденото в закона максимално наказание. При това не се отчитат фактическата и правната сложност на производството, както и непредвидени събития, които налагат пълното му започване отначало.

Според българския съд това може да доведе до структурен проблем, по-специално при сложни производства: колкото по-мащабни и трудни за изясняване са обстоятелствата, толкова по-голям е рискът преди изтичането на абсолютната давност вече да не може да бъде постановен влязъл в сила съдебен акт.

## Изисквания по чл. 325 ДФЕС и Конвенцията PIF

Чл. 325, параграф 1 ДФЕС задължава държавите членки да противодействат на измамата и на всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, чрез възпиращи и ефективни мерки. При тежки случаи на измама трябва да бъдат предвидени ефективни и възпиращи наказателноправни санкции.

Чл. 2, параграф 1 от Конвенцията PIF (Конвенция за защита на финансовите интереси на Европейските общности) също изисква ефективни, съразмерни и възпиращи наказателноправни санкции. При тежки измами те трябва при всички случаи да включват наказания лишаване от свобода, които могат да дадат основание за екстрадиция.

### Приложимост към обвиненията, предмет на производството

Твърди се, че предполагаемите деяния са извършени през 2011 г. и 2012 г. Поради това ratione temporis е била приложима Конвенцията PIF.

Общият размер на разглежданите вреди от ДДС надхвърля четири милиона евро. Ако обвиненията бъдат потвърдени, съответните деяния следва да се квалифицират като тежки измами, засягащи финансовите интереси на Съюза.

Тази преценка обхваща не само довършените измами. Чл. 325, параграф 1 ДФЕС и Конвенцията PIF включват и опита. СЕС също така пояснява, че образуването на сдружение с цел извършване на престъпления, свързани с ДДС, по принцип може да бъде обхванато от понятието за измама, засягаща финансовите интереси на Съюза.

## Липса на нарушение само поради 15-годишния срок

### Свобода на преценка на държавите членки

Към момента на предполагаемите деяния законодателят на Съюза все още не е хармонизирал давността за престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза. Частично сближаване е извършено едва по-късно с Директивата PIF, която ratione temporis не е била приложима към главното производство.

Поради това определянето на правилата за давността по принцип е било от компетентността на държавите членки. При упражняването на тази свобода на преценка обаче те трябва да спазват чл. 325 ДФЕС и Конвенцията PIF. Националните разпоредби трябва да позволяват ефективното санкциониране на тежки измами.

Правото на Съюза не изисква наказателното преследване да остава възможно без ограничение във времето. Напротив, абсолютната давностна граница служи на правната сигурност, тъй като многократни основания за прекъсване или спиране не могат да отлагат настъпването на давността за неопределено време.

### Определящ е системният риск от безнаказаност

Абсолютният давностен срок трябва да бъде достатъчно дълъг, така че защитата на финансовите интереси на Съюза да не бъде практически невъзможна или прекомерно затруднена. При тази преценка трябва да бъдат взети предвид цялостната национална система на давността и сложността на необходимите наказателни производства.

СЕС приема, че срок от 15 години по принцип представлява подходящ период, в рамките на който българските органи на наказателното преследване могат да приключат производствата за тежки измами, включително разглеждането им от три съдебни инстанции. Националният съд не е изложил достатъчно обстоятелства, от които да може да се заключи, че при такива престъпления в България системно не могат да бъдат постановявани влезли в сила съдебни актове в рамките на този срок.

Съгласно решението отделни промени в състава на съда не са достатъчни, за да докажат системен риск от безнаказаност. Следователно определящо не е дали наказателното преследване по конкретно производство евентуално ще бъде осуетено поради изтичане на давността. Решаващо е дали националната правна уредба структурно възпрепятства ефективното преследване на тежки измами.

Поради това чл. 325 ДФЕС и чл. 2, параграф 1 от Конвенцията PIF допускат настъпването на абсолютна давност след 15 години, когато в рамките на този период не е постановена влязла в сила осъдителна присъда и срокът не поражда системен риск от безнаказаност в съответната държава членка. Това важи и когато основанията за прекъсване и спиране или непредвидените събития не оказват влияние върху изтичането на абсолютния срок.

## По-тежко наказание за сговори в областта на организираната престъпност

Втората част от решението се отнася до чл. 3, параграф 1, буква б) от Рамково решение 2008/841/ПВР. Българският съд е поискал да установи дали наказанието лишаване от свобода за сговор за извършване на престъпление може да бъде по-тежко от наказанието за престъплението, към чието извършване е насочен сговорът.

### Наказателна рамка съгласно Рамковото решение

Чл. 2, буква б) от Рамковото решение обхваща споразумението между няколко лица за осъществяване на дейност, която, ако бъде извършена, би представлявала едно от престъпленията, посочени в чл. 1. Не е необходимо участие в самото изпълнение на престъплението.

Съгласно чл. 3, параграф 1, буква б) това поведение трябва да се наказва или със същото максимално наказание като замисленото престъпление, или с максимално наказание лишаване от свобода, чийто размер е най-малко между две и пет години. Формулировките в различните езикови версии на Рамковото решение се различават. Поради това СЕС тълкува разпоредбата с оглед на нейния контекст и преследваната с нея цел.

### Минималното сближаване не ограничава по-тежките национални наказания

Рамковото решение се основава на правомощие на Съюза за минимално сближаване на наказателноправните санкции. Следователно неговите разпоредби установяват минимални изисквания. Те не възпрепятстват държавите членки да предвиждат за обхванатите деяния максимално наказание лишаване от свобода за повече от пет години.

Чл. 3, параграф 1, буква б) също така не изисква наказанието за сговора да бъде ограничено до максималното наказание за замисленото престъпление. Самото Рамково решение отчита възможността планираното престъпление да се наказва с максимално наказание от четири години, докато участието в сговора се санкционира с по-високо максимално наказание.

СЕС мотивира това с особената опасност на организираните престъпни структури, трудното им разкриване и тежките последици от тяхната дейност. Поради това национална разпоредба може да предвижда както максимално наказание за повече от пет години, така и максимално наказание, което е по-тежко от предвиденото за замисленото престъпление.

### Изискването за пропорционалност се запазва

Независимо от тази свобода на преценка държавите членки трябва да спазват принципа на пропорционалност на наказанията, закрепен в чл. 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на деянието, да има действително възпиращо действие и да не надхвърля необходимото за постигане на законосъобразната наказателна цел.

Според преценката на СЕС приложимите в главното производство наказателни рамки от пет до 15 години за ръководене и от три до десет години за участие в организирана престъпна група сами по себе си не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за борба с организираната престъпност.

## Значение за наказателните производства за данъчни престъпления с връзка с правото на Съюза

Решението ясно разграничава индивидуалното забавяне на производството от структурните недостатъци на националната уредба на давността. Абсолютен срок от 15 години не нарушава правото на Съюза само поради факта, че конкретно мащабно производство евентуално не може да приключи с влязъл в сила съдебен акт преди неговото изтичане. Такава уредба би била несъвместима едва ако системно застрашава ефективното санкциониране на тежки измами, засягащи финансите на Съюза.

Същевременно решението потвърждава свободата на преценка на държавите членки при определянето на санкции срещу организираната престъпност. Максималните наказания могат да надхвърлят пет години и да бъдат по-тежки от предвидените за планираното престъпление, при условие че по-специално се спазва принципът на пропорционалност. Предприятията, инвеститорите и частните лица, за които във връзка с трансгранични обстоятелства възникват въпроси относно ДДС или защитата на финансовите интереси на Съюза, могат да получат от MTR Legal [правна консултация в областта на данъчното право](https://www.mtrlegal.com/rechtsberatung/steuerrecht/).